Маккартни: Най-известният ни албум е кръстен на солница
В новия документален сериал на Hulu " Маккартни 3,2,1 ", чиято премиера беше в петък, Пол Маккартни сяда за рядко изчерпателен диалог с именития продуцент Рик Рубин. Двамата обсъждат новаторската работа с „ Бийтълс “, емблематичните години с Wings и забележителната соло кариера на Пол в новия шестсериен документален филм на Hulu броени седмици преди излизането на другото дълго чакано събитие The Beatles: Get Back - към този момент също минисериал, само че от три елементи.
В " Маккартни 3,2,1 " рокаджията на драго сърце прави дисекция на музиката и наследството на „ Бийтълс ”. В първия епизод той споделя предисторията на Sgt. Pepper`s Lonely Hearts Club Band, може би най-известния албум на групата.
„ Бях в аероплан с нашият асистент Мал Еванс, ядяхме и той сподели: „ Би ли ми подал солта и пипера? “. Вместо “солта и пипера " (salt and pepper), аз чух „ сержант Пепър “, казва Маккартни. " Посмяхме се на това неразбирателство. Но аз си помислих, че това звучи като име на много забавен воин. "
Маккартни твърди, че концепцията за Sgt. Pepper..., осмият студиен албум на групата, публикуван през 1967 година, е цялостната независимост от упования.
" Реших, че би било отлично да създадем албум от името на други наши, непознати самоличности ", разказва той на продуцента Рик Рубин, който взе участие в документалния сериал. „ Така че не да не би трябвало да се тормозим, че „ Бийтълс “ правят албум, което постоянно беше огромна отговорност. Не, това е просто друга група - оркестърът на сержант Пепър ”.
" Беше ни писнало да бъдем „ Бийтълс ", спомня си Маккартни пред Rolling Stone. " Наистина мразехме тези четири момчета с идентични прически и костюми. Ние не бяхме момчета. Бяхме мъже. Всичко това към този момент го нямаше, тези момчета, писъците по турнетата… Не искахме нищо от това. "
Когато групата завършва с турнетата през 1966 година, четиримата отделят известно време, с цел да преследват други пристрастености. Маккартни пътува сам, постоянно дегизиран с мустаци. " Никой не ме разпозна. Беше хубаво, беше освобождаващо за мен ", споделя той на биографа си Бари Майлс за книгата " Many Years From Now " от 1997 г.
Маккартни също споделя, че един албум на " Бийч Бойс " от 1966 година въодушевява „ Бийтълс ” да създадат собствен личен шедьовър. „ Чухме Pet Sounds и си казахме „ Добре, би трябвало да създадем нещо по-добро от това ". Така че направихме Sgt. Pepper, споделя Маккартни. Но в случай че не беше моментът на комплициране с подправките, класиката на " Бийтълс " от 1967 година - един от най-великите албуми в историята на рока - нямаше да се споделя Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band, а несъмнено нещо напълно друго.
Маккартни не може да чете или да пише музика - най-малко що се отнася до традиционното нотиране. " Което означава, че всичко би трябвало да е тук ", споделя той, сочейки към главата си. Както излиза наяве, не е имало метод за разработване на велики мелодии и в действителност те от време на време са се раждали в най-неподходящите моменти.
„ Не постоянно към нас имаше магнетофон, с цел да ги запишем “, споделя Маккартни за концепциите им за песни. „ Налагаше се да измисляме запаметяващи се песни, не тъй като искахме да бъдат незабравими, а с цел да не ги забравим, преди да сме съумели да ги запишем - от чисто практически съображения ".
Понякога упоритостите им ги тласкат да си разменят местата - както когато Маккартни поема ролята на Ринго Стар на барабаните в Back in the U.S.S.R. „ Показвах на Ринго това, което съгласно мен трябваше да изсвири. Но мисля, че той сподели: „ Е, тогава си го изсвири ти “, спомня си Маккартни, а Ринго напуска групата за няколко седмици.
Но несъмнено, Джон Ленън ще се окаже „ идеалното допълнение “ за Маккартни. „ Обичах метода, по който той постоянно добавяше малко цинизъм към песните “, споделя той за метода, по който Ленън балансира по-слънчевата си страна. Например в Getting Better репликата на Маккартни „ Постоянно става все по-добре “, е допълнена от Ленън с „ Не може да стане по-лошо “.
В " Маккартни 3,2,1 " рокаджията на драго сърце прави дисекция на музиката и наследството на „ Бийтълс ”. В първия епизод той споделя предисторията на Sgt. Pepper`s Lonely Hearts Club Band, може би най-известния албум на групата.
„ Бях в аероплан с нашият асистент Мал Еванс, ядяхме и той сподели: „ Би ли ми подал солта и пипера? “. Вместо “солта и пипера " (salt and pepper), аз чух „ сержант Пепър “, казва Маккартни. " Посмяхме се на това неразбирателство. Но аз си помислих, че това звучи като име на много забавен воин. "
Маккартни твърди, че концепцията за Sgt. Pepper..., осмият студиен албум на групата, публикуван през 1967 година, е цялостната независимост от упования.
" Реших, че би било отлично да създадем албум от името на други наши, непознати самоличности ", разказва той на продуцента Рик Рубин, който взе участие в документалния сериал. „ Така че не да не би трябвало да се тормозим, че „ Бийтълс “ правят албум, което постоянно беше огромна отговорност. Не, това е просто друга група - оркестърът на сержант Пепър ”.
" Беше ни писнало да бъдем „ Бийтълс ", спомня си Маккартни пред Rolling Stone. " Наистина мразехме тези четири момчета с идентични прически и костюми. Ние не бяхме момчета. Бяхме мъже. Всичко това към този момент го нямаше, тези момчета, писъците по турнетата… Не искахме нищо от това. "
Когато групата завършва с турнетата през 1966 година, четиримата отделят известно време, с цел да преследват други пристрастености. Маккартни пътува сам, постоянно дегизиран с мустаци. " Никой не ме разпозна. Беше хубаво, беше освобождаващо за мен ", споделя той на биографа си Бари Майлс за книгата " Many Years From Now " от 1997 г.
Маккартни също споделя, че един албум на " Бийч Бойс " от 1966 година въодушевява „ Бийтълс ” да създадат собствен личен шедьовър. „ Чухме Pet Sounds и си казахме „ Добре, би трябвало да създадем нещо по-добро от това ". Така че направихме Sgt. Pepper, споделя Маккартни. Но в случай че не беше моментът на комплициране с подправките, класиката на " Бийтълс " от 1967 година - един от най-великите албуми в историята на рока - нямаше да се споделя Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band, а несъмнено нещо напълно друго.
Маккартни не може да чете или да пише музика - най-малко що се отнася до традиционното нотиране. " Което означава, че всичко би трябвало да е тук ", споделя той, сочейки към главата си. Както излиза наяве, не е имало метод за разработване на велики мелодии и в действителност те от време на време са се раждали в най-неподходящите моменти.
„ Не постоянно към нас имаше магнетофон, с цел да ги запишем “, споделя Маккартни за концепциите им за песни. „ Налагаше се да измисляме запаметяващи се песни, не тъй като искахме да бъдат незабравими, а с цел да не ги забравим, преди да сме съумели да ги запишем - от чисто практически съображения ".
Понякога упоритостите им ги тласкат да си разменят местата - както когато Маккартни поема ролята на Ринго Стар на барабаните в Back in the U.S.S.R. „ Показвах на Ринго това, което съгласно мен трябваше да изсвири. Но мисля, че той сподели: „ Е, тогава си го изсвири ти “, спомня си Маккартни, а Ринго напуска групата за няколко седмици.
Но несъмнено, Джон Ленън ще се окаже „ идеалното допълнение “ за Маккартни. „ Обичах метода, по който той постоянно добавяше малко цинизъм към песните “, споделя той за метода, по който Ленън балансира по-слънчевата си страна. Например в Getting Better репликата на Маккартни „ Постоянно става все по-добре “, е допълнена от Ленън с „ Не може да стане по-лошо “.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ